Базирани на мозъка стратегии за учене – защо са нужни и не е ли идеята на всяко обучение да бъде съобразено със способностите на мозъка?

Необходимостта от термин за базирани на мозъка стратегии за учене произлиза от това, че тук всъщност визираме нещо по-специфично, а именно методи на преподаване, дизайни на уроци и училищни програми, които се основават на най-новите научни изследвания за това как мозъкът учи. В този тип обучение се вземат предвид такива фактори като когнитивно, социално, биологично и емоционално развитие. По друг начин казано, учениците имат различни образователни нужди спрямо напредването на възрастта им в цял спектър от направления – и това следва да бъде уважено.

Въпреки това има някои универсални за всички възрасти принципи на т.нар. базирани на мозъка стратегии за учене.

В тази статия сме подготвили 5 основни принципа, с които лесно можем да разберем основната идея зад тези толкова сложно звучащи базирани на мозъка стратегии за учене:

1. Паралелност

Ако можем да използваме процесора като метафора за мозъка, то той би бил един доста… паралелен процесор! Мозъкът ни има невероятната способност да изпълнява много функции едновременно. Нещо повече, ангажирането му в повече от една дейност би могло да спомогне за по-доброто извършване и на двете.

2. Действеност

Тук имаме предвид ученето чрез ангажиране с физически активности. Всичко, което влияе на физиологичното ни функциониране, влияе и върху способността ни да учим. Както външно, така и вътрешно генерираните стимули насърчават мозъчната дейност, което води до увеличаване на невронните връзки или синапси. А колкото по-широка е мрежата на тези връзки, толкова по-голям е капацитетът на мозъка в бъдеще. Това от своя страна му помага да поема информация и да развива различни умения, както и да ги интегрира и прилага по подходящ за ежедневните предизвикателства на живота начин.

3. Баланс в смислообразуването

Накратко, мозъкът се нуждае и автоматично регистрира познатото, като едновременно търси и реагира на нови стимули. В този ред на мисли, за да научи нещо, той се нуждае от нещо познато, за което да се хване, както и от нещо ново, което да интегрира. Както и във всичко останало, важен е балансът! Ако информацията е твърде нова – няма качествено учене, но ако няма достатъчно нова информация – резултатът е същият.

4. Включване в действие на двете полукълба

Левият мозък, десният мозък или полусферичността не са целият процес на обучение сами по себе си. При адекватния начин на учене, различните части на мозъка са неразривно интерактивни. Това предполага подбирането на дейности, разнообразни по адрес на активацията на различните части на мозъка.

5. Емоционална окраска

Емоциите са от решаващо значение за моделирането на знанието. Чувствата и нагласите на учащия винаги биват включени в обучението и определят бъдещото обучение. Ученето се усилва чрез предизвикателство и се потиска от заплахата. Ние стесняваме възприемащото поле при заплаха, като ставаме по-малко гъвкави и се връщаме към автоматично и често по-примитивно рутинно поведение. Затова е важно как се подхожда към учениците и какъв емоционален отклик извиква подходът у тях. В този ред на мисли, важно е използването на методи за ненасилствена комуникация, като активно слушане и ефективно говорене.