Живопис

• Жан-Оноре Фрагонар (Jean-Honoré Fragonard)
  – Символ на рококо в живописта. Известен с еротични и игриви сцени, като „Люлката“ (1767), където женствеността, чувствеността и лекотата са в центъра.
• Антоан Вато (Antoine Watteau)
  – Основоположник на така наречената „галантна сцена“ (fête galante). Неговата живопис съчетава театралност, мечтателност и меланхолия. Известен с творбата „Отпътуване за Китера“.
• Франсоа Буше (François Boucher)
  – Любим художник на мадам дьо Помпадур, метреса на Луи XV. Изрисувал е множество сцени с митологични и пасторални сюжети с еротичен заряд („Диана, изненадана в банята“, „Одалиска“).

Архитектура и интериор

• Жермен Бофран (Germain Boffrand)
  – Архитект на изисканите интериори на Hôtel de Soubise в Париж, пример за типичен рококо декор – злато, огледала, гирлянди и леки извивки.
• Балтазар Нойман (Balthasar Neumann)
  – Немски архитект, автор на църквата „Vierzehnheiligen“ и Резиденцията във Вюрцбург – с пищни фрески, скулптури и сложни архитектурни елементи в стил рококо.

Мода и декоративни изкуства

• Мадам дьо Помпадур (Madame de Pompadour)
  – Не е художник, но е голям патрон на изкуствата. Нейният вкус е олицетворение на рококо. Тя насърчава развитието на порцелана от Севр и поддържа художници като Буше.
• Кристофър Урен и Томас Чипъндейл (Chippendale)
  – В Англия, макар стилът да се проявява по-сдържано, мебелите на Чипъндейл комбинират функционалност и естетика с типични рококо елементи – извити крака, деликатна дърворезба.

Скулптура и декоративни изкуства

• Étienne-Maurice Falconet
  – Известен със скулптурата „Любовта“, символизираща лекотата и чувствеността на рококо. Работи и за порцелановата фабрика в Севр.