Мисловна карта или как да оптимизираме процеса на учене

Чували ли сте понятието мисловна карта? Не? А какво правим най-често, когато слушаме дадена презентация или урок, или пък четем текст, от който само отделни части ще ни бъдат нужни?

Повечето хора без да се замислят биха отговорили, че си водят записки. Това със сигурност е полезно и помага за по-доброто запомняне и структуриране на поетата информация. Дали обаче няма нещо, което би могло в по-голяма степен да оптимизира процеса на усвояването ѝ?

Познато ли ви е името на британския психолог Тони Бюзан (Tony Buzan)?

Неговата работа в сферата на стратегии за учене и мнемонични техники (техники, които подпомагат задържането или извличането на информация в човешката памет) започва от 70-те години на миналия век. Впоследствие той става автор/съавтор на над 80 книги, превеждани и публикувани в световен мащаб. По-конкретно ще се спрем на създадената от него методика за запомняне, творчество и организация на мисленето, наречена мисловна карта (mind map, Buzan, 2005).

Мисловна карта представлява пространствен, нелинеен подход към воденето на бележки.

Пример за мисловна карта
Примерна мисловна карта, представяща свойствата на успоредника

Идеята, която седи зад методиката, е, че мислълта не протича в „права линия“. Поради тази причина нейната динамика не би могла да бъде уловена от обикновените бележки. Мисловните карти от своя страна предлагат възможност за по-голяма пълнота на представяне на възприетото. Също така те използват глобален формат, позволяващ информацията да се показва по същия начин, по който мозъкът ни функционира – в много посоки едновременно.

Малко повече за процеса на мислене – той представлява сложна комбинация от думи, картини, сценарии, цветове, и дори звук и музика.

Важно е да се отбележи и това, че мозъкът съхранява информацията по модели и асоциации. Поради тези причини мисловните карти, които включват бележки със снимки, цвят, символи, модели и асоциации, следват същите стъпки, които мозъкът прави при ученето. По този начин използваме вродените способности на човешкия мозък за по-пълноценното усвояване на новоподадената информация. Интересно е, че макар методиката на мисловните карти да е сравнително нова, нейните корени, вдъхновили Бюзан, се намират в идеите на Леонардо да Винчи, Алберт Айнщайн и техниките на „концептуалното картографиране“ на Джоузеф Д. Новак. Голяма част от съвременните педагогзи биха подходили към нелинейното водене на бележки с известна мнителност. Това се случва като цяло с повечето иновативни методики – те не се разглеждат като недостатъчно „сериозни“ и научно оправдани. Но става ли въпрос за нещо иновативно – или за преоткриване на едно забравено зрънце знание, многократно предшестващо традиционната образователна система?

Източник: Buzan, Tony (2005). The Ultimate Book of Mind Maps. PH:Thorsons.

About Author

Related posts

Enroll Your Words

Loading...