Рококо е художествен стил, възникнал във Франция през първата половина на XVIII век, като продължение и реакция на барока. Докато барокът внушава величие, драматизъм и монументалност, рококо се обръща към интимността, изтънчеността и светския живот. Името му идва от френската дума „rocaille“ – декоративен елемент с мотиви на миди и камъни, типичен за градинските орнаменти.
Основни характеристики на стила рококо:
- Елегантност и лекота – формите са изящни, с меки линии и заоблени очертания. Липсва симетрията на класицизма.
- Чувственост и интимност – темите често представят любов, удоволствия, пасторални сцени, митологични фигури в еротичен контекст.
- Цветова палитра – използват се светли, пастелни тонове: розово, небесносиньо, кремаво, зелено, златно.
- Орнаментика – пищна, но фина; типични са мидите, спиралите, цветята, листата и асиметричните мотиви.
- Женственост и грация – рококо отдава почит на женската красота, както в живописта, така и в модата и интериора.
Рококо в различните изкуства:
- Живопис: най-известни представители са Жан-Оноре Фрагонар, Антоан Вато и Франсоа Буше. Техните платна често изобразяват любовни авантюри и бляскави пасторални сцени.
- Скулптура и декоративни изкуства: леки, ефирни композиции със сцени от ежедневието или митологията. Порцеланът от Севр и Майсен става символ на епохата.
- Архитектура и интериор: интериорите са пищни и обилно декорирани с позлата, огледала, фрески и мебели със заоблени форми.
- Мода: жените носят корсети, богато украсени рокли с фусти, перуки и аксесоари, които подчертават изтънчената им женственост.
Социален и културен контекст:
Рококо е стилът на аристокрацията и двора на Луи XV – време на удоволствия, куртоазия и изтънчен вкус. Той е и своеобразно ехо от настъпващото Просвещение – стремеж към удоволствие, свобода и индивидуално преживяване, макар и под повърхността на лекомислие.
