В една от предишните ни статии разгледахме що е то мисловни карти, какви са предимствата им пред линейното водене на записки и каква научна обосновка седи зад методиката.
Тук предстои да разберем (от самия им автор) как можем да приложим метода на практика – със сигурност си спомняте британския учен Тони Бюзан. В своята книга „Мисловни карти на работа“ той предлага 6 стъпки за успешното изготвяне на мисловни карти.
Преди да изложи шестте стъпки обаче, Бюзан обръща внимание на два ключови момента, предхождащи самата направа на мисловни карти.
Не ограничавайте собствения си потенциал – ще ви е нужен за направата на мисловни карти!
Образователната система в повечето икономически развити държави притиска учениците да изберат (при това на доста ранна възраст) дали предметите, за които ги е грижа, ще са „научните“ или „творческите“. Ако разгледаме обаче великите умове, засвидетелствали своя творчески гений на световно равнище, бихме забелязали, че великите творци са често и велики учени, както и обратното. Отново за пример можем да вземем големия Леонардо да Винчи, който е имал научен подход към създаването на едни от най-запомнящите се творби в светобен мащаб. Също така, спечелилите Нобелова награда често се славят с едновременно „творческа“ и „научна“ работа.
Това пояснение е нужно, защото самите мисловни карти изискват това от нас – да комбинираме творчество и знание. Двата основни вътрешни „инструмента“, с които те ни заставят да боравим, са въображение и асоциации. С един важен акцент – нашите въображение и асоцииации, което ни препраща към втория му съвет.
Преди да започнете да правите Вашите мисловни карти, обърнете внимание себе си!
Използвайте себе си като отправна точка за това кое е ключовото от това, което искате да представите. Мислете за това как на Вас Ви се струва не само уместно, но и приятно да го изобразите. Идеята е да направим мисловни карти, карти на нашата мисъл, която следва да забележим и с която е нужно да се съобразим, за да са ни полезни картите.
Когато се въоръжите с най-важното, а именно с въображение, останалото е просто – необходими са бял лист хартия и цветни моливи, химикалки, пастели, флумастри и каквото душа радва!
Първата мисловна карта, която Бюзан препоръчва да направим, е на нас самите, колкото и странно да звучи това. Малко по-конкретно, той съветва да разпишем и нарисуваме нашите умения. Да започваме!
1. Белият лист.
Вземете белия лист хартия и го обърнете хоризонтално – това дава повече пространство.
2. Центърът на нашите мисловни карти.
В центъра на листа изобразете основната идея, която в случая се събира около Вашите умения. За по-забавно, може да нарисувате и себе си, като на рисунката поставяте акценти, свързани с важните за Вас аспекти на личността Ви.
3. „Клоните“.
Начертайте няколко клона от центъра на листа, всеки от които да обхваща ключово за Вас умение. Започнете с по-общи умения, които впоследствие можете да разклоните към по-конкретния набор качества, помещаващи се в тях.
4. Една дума.
Използвайте една дума на клон, тъй като думите „събуждат“ мислите и асоциациите ни по-добре отколкото изреченията. Нещо повече, за да достигнем до формулирането на една ключова дума, ние трябва да синтезираме информацията предварително. Това подпомага предстоящия процес на достъпването ѝ.
5. „Клончетата“.
Разделете всеки един от основните клони на клончета със съставляващи даденото умение качества. Отново, придържайте се към използването на една дума.
6. Рисунки.
Отдайте се на въображението Ви. Не е нужно да сме художници. Функцията на рисунките в случая е да стимулират паметта и мисълта. И не на последно място – грижете се за това мисловната карта да е цялост, тоест всички части да са свързани едни с други. Това ще спомогне същото да се случи и в мисловното Ви поле.
