Паметта е тема, събудила и продължаваща да буди вълнение у много учени, работещи в сферата на детското развитие.
А и не само – всеки от нас малко или много е проявявал интерес към паметта – в нейните присъствие и понякога… отсъствие. Има някои изключително любопитни явленния и факти, свързани с паметта.
В статията ще бъдат разгледани пренаталните спомени, отложената имитация и инфантилната амнезия – все теми, засягащи най-малките.
Пренатални спомени
Паметта е нещо, което съществува по-рано отколкото сме склонни да вярваме. Някои теоретици посочват, че формирането на паметта започва около второто тримесечие от бременността. Други откриват доказателства за нейната поява към тридесетата седмица след зачеване. При всички случаи паметта спомага за установяване на качествена връзка на взаимно доверие. В тази връзка участват както плодът, така и средата, с която му предстои да взаимодейства след раждане. Поради тази причина майките биват насърчавани да четат на своите все още вътреутробно развиващи се бебета. Тук не става въпрос единствено за развиване на когнитивния капацитет на плода „възможно най-рано“.
Паметта в случая играе и важна роля за изграждането на мост между майката и детето. Под мост визираме набор от познати стимули като глас (с всичките му характеристки като тон, тембър, височина, сила и други), емоционалност, начин на изразяване. Функцията на този мост от стимули е именно да подпомогне последващото разпознаване на средата като носителка на същите функции на сигурност и грижа. Те са били необходими в пренаталното си развитие и тепърва предстои да му служат за опора в последващия процес на растеж. А това е важно за неговото преживяване на защитеност и обгриженост. Също толкова важно е и за преживяването на родителите като справящи се и подхранващи във всеки смисъл на думата.
крайъгълния камък на паметта – Отложена имитация
Терминът се отнася до способността да се възпроизведе по-рано засвидетелствано действие или последователност от действия при липса на настояща подкрепа за действието на перцептивно ниво. Пример за това би било следното – детето гледа детско филмче, в което се пее песничка. То запява на момента – добре, това е имитация. Ако запее на вечеря обаче – това вече е отложена имитация, тъй като песничката вече не е в полето на възприятие на детето. Швейцарският учен Жан Пиаже вижда в отложената имитация своеобразен крайъгълен камък в когнитивното развитие на децата. Защо? Защото говори за една вече достататъчно стабилно и категорично изградена репрезентация на външния свят с неговото пространство и неговите закони, но в ума на детето. На базата на познанието за този феномен е изработена техника за тестване на мнемоничната способност при кърмачета и малки деца от шестия месец до третата им годишнина.
паметта в нейното отсъствие – Инфантилната амнезия
Питали ли сте се какво се случва със спомените от най-първите години от живота Ви? Нека илюстрираме с един забавен битов пример. Родителите Ви сигурно са Ви разказвали за „онова лято, когато боядиса цялата стена с пастели“ или за „онази Бъдни вечер, когато си изпусна играчката в тенджерата със сармите“. А тези спомени сякаш ги няма! Този феномен се нарича инфантилна амнезия и се отнася до липсата на спомени от първите 3 до 3,5г. от живота. Има различни мнения и теории по въпроса за инфантилната амнезия. По-новите от тях се фокусират около по-късното явяване на речта в полето на психичното. Идеята е, че паметта и респективно спомените ги има, но те няма как да бъдат „извикани“ обратно. И тук имаме предвид съвсем буквално извикани, тъй като при формирането им не е имало думи.
